Винаги съм спорил с хората, които наричат българския народ овчи. Винаги съм защитавал народа си, защото все пак съм част от него. Когато започнаха масовите протести от последните два месеца, вече бях убеден, че народът ни е доказал, че се е събудил. И то най-вече, защото откри къде се коренят истинските проблеми. Еуфорията ми обаче угасна безвъзвратно след вчерашния протест. Признавам, че не бях на първите протести, бях само на тези от март месец. Но бях доволен като виждах колко много хора са излезли и се борят на практика за едно и също. Уви, и аз бях опиянен и не виждах трезво цялата картинка.
Вчерашният протест доказа, че т.нар. организатори непряко обслужват нечии корпоративни интереси и то дори не умишлено. Те не осъзнават какво вършат и просто се опитват да яхнат гребена на вълната. Да не говорим, че поводът за протестите потъна в забвение и хиляди хора останаха излъгани. На първият протест, на който бях присъстваха над 10 хиляди души. Беше грандиозен, беше мирен и съвпадаше с намеренията на президента да чуе народните искания. Вторият протест, на който бях пък съвпадна с трети март. Хората бяха ведри, имаше силен заряд от националния празник и имаше дори програма. Третият протест, изведнъж пое посока към жп гарите и се обяви срещу приватизациите и концесиите. Мислите ли, че това е случайно? Защото аз отдавна не вярвам в подобни неща, особено що се отнася до масови протести. Изведнъж се оказа, че ние, спящите 23 години (даже повече, защото през комунизма пак дремахме), ще протестираме против всичко и против всички. Изведнъж се оказа, че имаме водачи, които са не просто водачи на протестите, те са водачи на народа. Казват му какво не е наред и той послушно събира гнева си в шепа и отива да го излее, където са му посочили. Вчерашният протест приличаше на онези гротескни картини, на които хем ти е смешно, хем ти е тъжно, хем ти е гнусно. Протестиращите решиха да защитят БДЖ като блокират собствената му работа и окупират собствените му гари. Не знам дали разбирате колко малоумно, и то дори чисто символично е това. Може би зелените протестиращи трябваше да блокират Витоша, за да го защитят от Цеко Минев? Или да затворят Банско? А защо пък протестите срещу шистовия газ не окупираха някоя сонда, нейде в полето? Защо да не затворим АЕЦ Козлодуй, защото си го искаме обратно? Това звучи като психопата, който убил приятелката си от любов. Не, не е смешно. Тия хора, наистина могат да стигнат до там, че народът да ги намрази и да ги свърже с цялата мафия, срещу която уж се борят. Чуха се възгласи от типа: „Ще вземем една чужда Конституция, ще я преведем и ето ни нова българска Конституция”. „Не плащайте данъци, не плащайте сметки”, „Браво на нас! Страхотни сме!”. Трудно е да се опише какво чувства един мислещ с главата си човек, когато слуша подобни излияния. Колебае се дали наистина не е по-добре да емигрира или да се качи на лъскавите камиончета и да не нашамароса говорителите. На самите линии пък се развяваха български знамена и се викаше: „Българи-юнаци!” Обърках се. За момент си помислих, че сме се върнали през 1994г. и е Световното по футбол. Изведнъж гледам, че тия хора седят по линиите и си дирят железницата. Трагикомичното за пореден път беше фактът, че влакове нямаше. На последния коловоз имаше една измъчена електричка и един товарен влак точно на съседния до нея. Поседяха, повикаха, па си тръгнаха. По едно време, търчат други и набарват един пътнически влак на последния коловоз. Вали силен дъжд, а те стоят отпреде му и крякат. Прашната изстрадала машина побръмча десетина минути, сякаш чудейки се какво става и сетне потегли, защото протестиращите се разкараха от пътя й. Всички блокировачи, вече можеха да си отдъхнат и да изпушат по една цигара в знак на победата. Полицаите също стояха отстрани, наблюдавайки със задоволство поредния сеирджииски панаир. Днес, БДЖ вече е потънало в забвение. Днес ще бъде актуална друга тема. Старият клоун БДЖ вече може се върне в шатрата си. Представлението свърши. А знаете ли кой се трогва от вниманието върху старите клоуни? Никой.
Аз си направих труда и попречотох това-онова за БДЖ, защото проблемът ме интересува. Не покрай протестите, а много преди това. Защото знаете ли, може да ви шокира, но БДЖ се разграбва от близо 30 години. За тези 30 години, протестите в негова защита, независимо колко малоумни са те, бяха нула. Едва преди близо две години, група ентусиасти започват плахо да се борят за него. За тях разбира се, трудно ще чуете. Те пряко и непряко не обслужват ничии интереси, освен обществените. Кой имаше смелостта и дързостта за толкова години да защити БДЖ? Аз говоря космически неща....Каква ти защита?! Та аз за 30 години не прочетох, не видях, не чух и една положителна дума за БДЖ! Народни маси? Та те бяха сред плюещите. Те бяха сред първите редици. Защото БДЖ е мръсно, защото е грозно и защото са имали сблъсък с билетната касиерка. Представете си, че сте наследили едно изключително скъпо жилище, в хубав квартал, с хубав изглед, обзавели сте го с не най-скъпите, но най-изгодните и здрави мебели, оставяте го да пустее все по-често и виждате какво се случва. То започва да се руши, парите ви за ремонти свършват, взимате заеми, защото никой не иска да ви помогне. И какво правите вие? Пускате наематели, разбира се. Тези наематели обаче са далеч от мисълта да правят ремонт. Положението наистина става критично, а и вие трябва да се завърнете в жилището си, защото сте изгубили работата си в чужбина. Изгонвате наемателите, но не им търсите сметка за поразиите. Изведнъж се оглеждате и установявате, че хубавото ви жилище, в хубавия квартал, с хубавата гледка тъне в мизерия. Гнус ви е от него? Страх ви е от него? Решили сте, ще го продавате. Питате свои познати и установявате, че и те са минали през подобни перипети. Но с малко повече упоритост за запазили жилището си. И знаете ли защо са се борили? Защото то е било техен скъп спомен. Защото са осъзнали, че вложените пари ще си заслужават. Че жилището си заслужава.
Народът ни не бил овчи? Вече имам съмнения. Той предпочита да продаде собствеността си, защото била мръсна и била миришела лошо. А ти къде беше, протестиращи, за да я защитиш, след като дириш, че е твоя? Преди избори и на гребена на хорското недоволство е изключително лесно да се правиш на защитник. Но знаете ли? Аз не смятам, че на тези хора им пука за БДЖ. Не, не го вярвам. Когато оставиш един старец да се разболее и да отиде да живее на улицата, теб очевидно не те е грижа за него. Ще му платиш погребението? Това няма да изчисти съвестта ти. Анти-човешката апатия и шумът на парите диктуват правилата тук. Ама „БДЖ е наше”. Не, драги протестиращ, БДЖ отдавна не е твое. БДЖ е приватизирано, защото е в ръцете на определени хора. Благодарение на твоята горделивост, на твоето бездействие, на твоето търсене на лична изгода, нашата железница е заприличала на чучело на самата себе си. Не си доволен? Погледни се в огледалото. Може би искам твърде много от протестиращите в неделя, очаквайки, че няма да имат лична изгода от протестите. Може би съм идеалист и съм възпитан с други ценности. Но какво мога да направя? Мога единствено да не спирам да търся хора като мен и да говоря истината за интересчиите. А дали на мен ми пука за БДЖ? Достатъчно е, че ме свива сърцето, когато гледам как се гаврят с него. Не претендирам да съм негов защитник и не се появявам в сюблимния момент. Не ми харесва да съм сърфист или ездач и ненавиждам подобни хора. Те са вредните и те дават отговор на въпроса, защо сме в това положение. Когато моралът си отиде, всяка кауза е куха като гърне за жълтици. Колкото повече жълтици пускаш вътре, толкова повече гърнето натежава и става ябълка на раздора. А каузата се е изпарила още след първата жълтица....
