Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2017 19:51 - Когато реалността срещна „социалната мрежа”
Автор: djindjer Категория: Лични дневници   
Прочетен: 330 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 13.12.2017 20:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Когато реалността срещна „социалната мрежа”

Все по-често ще чуете някой да казва „днес хората са други”, „вече нищо не е същото” по различни поводи. Най-вече, когато са разочаровани. А хората се разочароват, когато техните очаквания се разминават с онова, което се случва. Оказва се, че не всичко е предвимо и не всичко се движи по план. Вероятно винаги ще съществува този страх от предстоящето, което може да е напълно различно от нашите представи.

Появявайки се на този свят, т.нар. социални мрежи издигнаха лозунга, че искат да свържат хората, да ги приобщят и никой да не изпада в социална изолация. „Социален” е, образно казано, приватизирана дума от левите партии по света и значително опростена. Като чуят тази дума, дясно мислещите подскачат като опарени, защото усещат призракът на социализма/комунизма. Макар че, това се отнася най-вече за Източна Европа и Америка. Останалата част от света все още разбира пълният смисъл. А именно – социален идва от „социум”, от основна градивна единица на обществото. Тя включва всичко, което касае хората или на практика почти всичко, което ни заобикаля. Затова и „социална мрежа” е равносилно на „събиране на хора на едно място”. Но и също на техните лични характеристики, лични преживявания, лично мнение.  В социалната мрежа попадат хора, които искат да се свържат и смятат, че ще открият нещо полезно за тях. Те би трябвало да търсят онези, които споделят техните възгледи, но на практика това не е съвсем така. Социалните мрежи се превърнаха в откровен култ на егоизма, и то в най-лошата му форма. Вината е колкото на самата платформа, толкова и на хората, участващи пряко и непряко във въпросната схема.

Истината е следната: колкото повече се опознават един друг, толкова повече хората не се харесват.  Не харесват нито другите, нито себе си. Оказва се, че техните представи за себе си и света се разминават значително и тази пропаст става все по-голяма. Мрежата се разраства, развива се и създава свой свят. Макар да не е реален, този свят все по-ясно претендира за такъв. В него е налице същата социална йерархия, която съществува и в реалния живот. По-заможните са популярни, по-бедните са някъде между тълпата. Комерсиалните пак са на върха, а различните са в мъглата на алтернативите. Свободата на изразяване се простира само според нормите на поведение и лесно може да бъде прекъсната с няколко докладвания. Междувременно, се върти огромно количество информация, повечето от която обаче, не носеща никаква полезност. Полезна е за администрацията на социалната мрежа, за фирмите, които използват мрежата и за отделни хора, които живо се интересуват от развитието й. За всички останали, споделената информация изгражда виртуален образ на другия, бил той познат или непознат, и го превръща във виртуално чудовище. Границата между реалното и виртуалното става все по-размита, въпреки че доста рядко можем да станем свидетели на разваляне на приятелства заради социалните мрежи. Повече става въпрос за разваляне на бъдещи, потенциални отношения. Хора, които не се познават - не се опознават здравословно в интернет. Те получават твърде много и твърде лична информация за другия за твърде кратко време. Познанствата ни в реалния живот не протичат така. Там се срещаме с някого няколко пъти, по различно време, по различен повод (обикновено по собствено желание) и научаваме различна информация за него. И ние също споделяме по нещо за себе си, съобразявайки се с конкретната публика. В интернет публиката е десетки пъти по-широка, по-разнородна, по-критична. Това е все едно да излезете на сцената, сред стотици хиляди души и да опитате да впечатлите всички. Няма да се получи, освен ако не се ползвате с изключителен авторитет сред обществото по принцип. Или иначе казано – всички добре познати психологически реакции важат с пълна сила в социалните мрежи (за ефекта на тълпата или познат като „ефектът на комформизма”, за авторитетната фигура или т.нар. социална роля, „ефектът на случайния наблюдател” и др.). Не казвам интернет, защото не навсякъде във виртуалното пространство сте излезли с името и личната си информация. Разбира се, дискусията на тема „лично протстранство, опазване на лични данни в интернет” е доста дълга и е по-добре да остане за друг разговор.

Хората са социални. Социални и в онзи друг смисъл на търсене и приемане от околната среда. Това е факт, независимо от безбройните оправдания. Ние променяме средата, но тя променя нас много по-бързо и трайно. Защото това се случва с единицата срещу групата. В социалните мрежи личността е единица, не е група. Чувства се като част от групата, но всъщност знае, че накрая, когато изчезнат всички лъскави постове, остава сама. Домът и средата, в които реално живее, ще си останат същите. Свободното виртуално пространство, в което всеки гледа към другия има наистина опияняващ ефект. Можем лесно да станем център на внимание и да получим куп похвали или обиди. Това подхранва изключително егото и му дава нова мотивация да се разраства. В същото време, онези, които са останали извън светлината на „виртуалните прожектори”, започват да разбират в каква измама са се забъркали. Че фейсбук, туитър, инстаграм, линкед-ин и пр.  не са им дали, онова което им липсва. Но са ги направили зависими и социалната мрежа е техен последен пристан.

Дистанцията между хората не е само заради социалните мрежи или заради интернет въобще. Тези платформи успяват да използват слабите им места, да извличат полза и едновременно с това, да дават удовлетворение на ползвателя. По подобен начин съществуват тютюнопроизводителите, производителите на алкохол, даже тези на наркотици. Те печелят от слабостта на своите потребители, но поради много фактори, винаги може да се спекулира коя е виновната страна. Разбира се, социалните мрежи не са пряко вредни за здравето и да им се търси отговорност е кауза пердута.  Но не бива да се отрича тяхната огромна роля в нашия живот – с позитиви и негативи.

Ако сте гледали филма „Социалната мрежа”, за основателя на Фейсбук Марк Зукърбърг, със сигурност сте установили що за човек е той и защо творението му е достигнало до тази уродлива фаза. Доколкото може да се сметна за достоверен, естествено. Случващото се с Фейсбук е вид доказателство в подкрепа на филма. Зукърбърг не е алчен, той е кариерист. Егоист, който се смята за идеалист. Не намира за особен проблем потъпкването на нечии права, след като е за доброто на обществото и най-вече на проекта му. Извън филма, Зукърбърг беше уловен на лична среща с президента на Китай и да тича в Пекин (в подкрепа на местната власт, че въздухът не е толкова мръсен), беше уличен за прикриване на руска хакерска намеса в собствената му платформа (въпреки че, открито се обяви срещу манипулациите около изборите в Щатите и Европа), прочу се и с даренията, които направиха заедно със съпругата му, с интересната си, с неясно послание реч пред студентите от Харвард, на тема „глобализъм”. И с още куп други неща, типични за личности от неговия ранг. Може да се каже, че не само речта му е неясна, той самият избягва крайните решения. Често лавира според ситуацията. Подходящ е за политик, според всеобщото разбиране. Но едва ли му е нужно да го прави. За разлика от своите потребители, не обича да се показва кой знае колко.

В същата лицемерна среда и безпринципно поведение се е възпитал и Фейсбук. Заради хората. Заради кои хора обаче, остава спорен въпрос.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: djindjer
Категория: Лични дневници
Прочетен: 34959
Постинги: 16
Коментари: 7
Гласове: 15
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031