Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.10.2019 10:56 - Радостта на Гешев
Автор: djindjer Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1912 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 06.10.2019 12:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Трудно е да се живее в демократично общество. Казвам това с ясното съзнание, че веднага ще намеря опоненти. Но ако се огледаме и видим в пресния пример с „Брекзит”, или просто с поредния скандал в родния парламент, ще разберем защо всъщност е така. Демокрацията изисква, тя не чака от някого наготово. Най-вече изисква от хората да спазват норми, да проявяват разбиране, да не дават воля на първичните си инстинктни. Защото живеят в едно общество, което се смята за еволюционна стъпка. И точно този момент е някак пропуснат в уроците на начално ниво. Като тук имам предвид училището за възрастни в житейския им път, не за децата. Децата все още се учат от своите родители, дори да не го осъзнават нито те самите, нито родителите им. Когато родителите им ги няма, веднага се намира кой да запълни този вакуум, но това е друга тема. Щом този важен първи урок го няма, неразбирането на основните правила също ще живее и ще се развива и ще взима своите жертви всеки един ден. Хората твърде често обръщат гръб на истината, защото тя може да се окаже неудобна за преглъщане или просто от страх. Т.нар.„четвърта власт”, вместо коректив, все по-често се превръща в инструмент за поддържането на тази манипулация. А „четвъртата власт”, както и всяка друга власт, всъщност се състои от хора. Хора, които също не различават фундаменталното добро от фундаменталното зло. Смятат, че в демократичното общество можеш да избягаш от отговорност и да я прехвърлиш на другите – на основния принцип в химията. Тя, така или иначе, няма да се изгуби. Все някой ще се нагърби. Нека да е някой по-смел или по-глупав, какво пък толкова?! Но мой основен принцип е и винаги ще бъде търсенето и защитата на истината. Нищо не е по-важно от нея. Защото ако имате лъжлива представа за света, светът ще ви удря в лицето постоянно. Реалността е неизбежна и само от нас зависи каква да бъде тя.

В името на истината, реших да събера няколко важни момента от случая „Джок Полфрийман”. Не желая да ставам ничий съдник. Съдът вече е издал своята присъда. Няколко неща обаче, остават неразбрани от мнозинството, вероятно и от самия Джок Полфрийман. Първо, състоянието на институциите у нас. И второ, състоянието на основните действащи лица в казуса.

Защо всъщност публиката се оказа толкова разделена по този случай?

Тук нещата са очевидни. Колкото и някои да се опитват да я изтрият като с гума, думата „политика” остава. Не партия, а политика! Едната страна сляпо вярва, че държавата се управлява добре, или поне докато нашите хора са начело. Другата страна – е на обратното мнение. И така, докато се смени управлението. Едната страна споделя идеологията за целомъдрен, православен, богат духовно народ. Другата страна – едновременно вярва на страничните международни доклади за лошо състояние на почти цялата държава, едновременно не спира да вярва в българската суверенност. Някой ще каже, че това е борба между консерватори и либерали. Аз ще кажа, че е наивно да се вярва в пълнотата на тези определения за родната действителност. Истината е, че хората са объркани. Могат лесно да бъдат излъгани, без да си го признават, разбира се. Тук продължава да е валидна творбата на Чудомир „Не съм от тях”. Винаги съм твърдяла, че тя е една от основните причини, Чудомир да не се изучава в училище. От тази гледна точка, е контрапродуктивно да се взима предвид мнението на странични хора, нямащи нищо общо със случая. Но това не пречи, всякакви настроения, мнения, слухове, да бъдат използвани като оръжие за „правилната” посока. Това спомага за демагогията и печеленето на време, докато се появи нов казус за разискване. От падането на комунизма досега, така всъщност функционира политическото управление у нас – от проект до проект, от скандал на скандал, от мандат на мандат. И ние сме свикнали с това. Няма как някой с объркан морален компас да управлява други хора и да таим надежда, че техният ще остане непокътнат. Статуквото много добре го знае. Затова гузната му съвест (доколкото я има) често пуска в пространството приказки за морала, за да укроти нечия друга гузна съвест и назрял гняв.

Страните по случая

Вероятно, повечето са запознати кои са страните в този случай. Това са Джок Полфрийман и психологът и политик Христо Монов, чийто син се оказва жертвата в инцидента от декември 2007г. По собствени думи, по тези на негови близки и по думи на австралийски журналисти, Джок Полфрийман е австралийски, вероятно и британски гражданин, дошъл в България по покана на свои приятели. Това не е първото му посещение тук. Идвал е много пъти, подразбира се, че е прекарал доста време в Самоков, в къщата на свой приятел българин. Като на много други чужденци, в България му харесва, въпреки неприятните случки, които са го сполетели многократно. Бил е нападан и бит, заради това, че е чужденец. Бил е молен за помощ, помагал е и на друго момче от ромски произход. В злополучната нощ, е дошъл за кратко в София и изпитвал опасения от това, което може да му се случи. Затова е взел нож със себе си. Както и баща му подчертава, в България не е забранено да носиш нож и много българи носят нож в себе си като мярка за защита. Джок е получил начално обучение в британската армия. Бащата на Джок е доктор Саймън Полфрийман, по професия патолог. Разведен, женен повторно, с още две деца освен Джок. Изключително отдаден на случая със сина си, пътува многократно от Нюкасъл до София и е вероятно втори адвокат по делата. Не е заможен, както се спекулира в публичното пространство. Ако беше така, Джок вероятно вече нямаше да лежи в български или в никакъв затвор. Христо Монов е психолог, заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето по времето на правителството на Станишев, бивш депутат от 42-то НС като представител в гражданската квота на БСП. Иначе, е преподавател в Софийския университет по своята специалност. През 2013г., неговото име се появи и в регистрите за бивши сътрудници на ДС, под псевдонима агент Гогов. Монов е познат още с противоречивите си изказвания по повод чуждото разследване по случая „Могилино” и подкрепата си за Делян Пеевски. За съжаление, интернет архивите „не помнят” точните му думи, но може да се намери частична информация като цитатът от статия във вестник: „В интервю за вестник „24 часа“, публикувано на 13 ноември 2007 година, психологът Христо Монов квалифицира филма като „много умела манипулация на британската обществена телевизия“, целяща да се създаде негативно отношение към българите, потенциални емигранти във Великобритания, както и да помогне някои НПО да бъдат финансирани с 10 млн. евро от ЕС, което е проличало на дебата в „Червената къща“ на 6 ноември. Според Монов, препоръките на филма не се различават съществено от съществуващия план на социалното министерство.”. Тоест, още през 2009г. забелязваме отношението на господин Монов или вече избраната страна на барикадата, за която споменах по-горе. Той е от вярващите в правилното управление на държавата, в православните ценности и е срещу всякакви НПО, „грантаджии” и чужди лица, които се месят във важни дела. Останалото за Христо Монов са неприятните му и язвителни коментари по адрес на Джок Полфрийман и целият случай. Някои ще ги оправдаят с мъката му по загубата на сина му. Аз обаче просто ще ги подмина. Така или иначе, не са доказани във времето. Единственото доказано и изпълнено е заканата му, че той ще се погрижи Джок Полфрийман да не напусне затвора и България.

Различните версии

Вероятно не е често срещано в действителността по този тип дела да има толкова различаващи се версии за случилото се. Вече споменах, че и страните по казуса са напълно различни. Сигурно не е случайно. Джок Полфрийман и адвокатът му твърдят, че става дума за неизбежна отбрана, Христо Монов и прокуратурата твърдят, че е умишлено нападение. Тук е важно да се уточни, че Полфрийман е осъден за предумишлено убийство по хулигански подбуди. Накратко, защитата твърди, че Джок Полфрийман е опитал да помогне на нападнат ром от група подпийнали футболни запалянковци и в последствие бива нападнат от тях самите. Обвинението твърди, че Джок Полфрийман е нападнал група приятели с нож, без да има ясни мотиви. Подразбира се, че иде реч за припознаването им като фашистки настроени, при все че се приема, че Джок споделя анархистки възгледи. Според Джок, той няма такива възгледи. Според баща му, споделя леви идеи, но не и крайно леви. Описание на двете тези, могат да се намерят лесно. Това, което остава неясно е начинът, по който е воден съдебният процес.

Повече подробности: https://www.24chasa.bg/Article/1924117
 

Българската следа

По време на разследването и на делото, впечатление правят няколко смущаващи неща. Едното от които е – безпристрастно ли е воден процесът. Съдебният лекар, съдията, прокурорът се оказват лица с компрометирано положение. Това е записано в една от статиите на журналистката Белинда Хоукинс, потвърдено от адвоката Калин Ангелов и от „Бивол”. https://www.smh.com.au/world/no-way-out-20130211-2e796.html

Трябва да подчертая, че версията на защитата остава непроменена през цялото време и бива потвърдена от няколко страни на защитата. Оказва се, че патологът по случая след края на процеса, на който е свидетелствал, е бил арестуван по обвинение за незаконна продажба на части от трупове на частни компании. По-късно, пак е арестуван по обвинение за шофиране в нетрезво състояние. И въпреки това, неговите заключения по аутопсията на Андрей Монов (а те се оказват решаващи за хода на делото) са взети предвид и е отказана втора експертиза. Малко след края на процеса, съдията, обявил присъдата на Джок Полфрийман - Георги Колев - получава повишение (предполагаме във ВАС: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B2_(%D1%8E%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82)). ЕС и Transparency International тогава реагират с критики. За капак, по време на изслушването през 2011г., адвокат от Сидни се обажда в българското посолство в Канбера, твърдейки, че Джок Полфрийман го е нападнал "брутално" през 2006г. Справка в имиграционните служби показва, че Джок изобщо не е бил в Австралия по това време. Адвокатът е бил в грешка, но въпреки това обвиненията му остават в документите по делото, заедно с обвиненията публикувани в Дейли Телеграф (от 2004г.). Всъщност, никакви предишни обвинения срещу Джок не са доказани. В материала се споменава още как в първите дни от август 2007г., е имало сблъсъци между млади роми и български скинари. 17 годишният ром Аспарух Асенов е убит в Самоков по време на сбиване между роми и българи. Тогава, във вестниците излиза материал на Христо Монов по темата, а именно: "Цигани срещу българи: Два свята по ръба на острието". В който материал, Христо Монов обяснява как подобни случки са неизбежни, защото "на младите етнически българи, които се трудят усърдно разбираемо им е писнало да виждат цигани на помощи да карат миризливите си каруци по улиците на европейска столица, докато етническите българи си мечтаят един ден да карат хубава кола". Но всичко това е писано през далечната 2013г. Едновременно лош, но и удобен момент тези материали да минат междудругото, и далеч от българското медийно пространство. Тогава са протестите срещу кабинета „Орешарски”, по времето на които е и изказването на Христо Монов за „интернет лумпени”-те, които не знаят за какво протестират вече. А ето и материалът на „Бивол” за прокурорът по делото Първолета Никова. Нейните премеждия от 2010г., също са споменати в материала на австралийската журналистка. https://bivol.bg/nikovavss.html?fbclid=IwAR1Q0tjzPpJfbpryLBjlmX9KLkrMFEicHKsXBIBAF8Q4FOTjTbs39Djw9Ok

Нейното мнение по казуса с Джок Полфрийман, се чува и тук: https://www.youtube.com/watch?v=Mbzi8FCufsc&feature=youtu.be&t=1058&fbclid=IwAR02cyl6DxIlhOah37QgZsVERHRfoc27RBGG7AmkauTHL8NnqjVlhtOnNCY

Но освен тези тримата, личността на Христо Монов за мен също е силно притеснителна. Четейки неговите изказвания, не мога да потвърдя, че е отгледал толкова миролюбив и образован младеж, колкото твърдят приятелите му. Възгледите му напомнят повече на тези на ВМРО или Атака, отколкото на БСП. Или ако уж единствената автентична лява партия у нас е с такива разбирания, то горко ни.  

https://www.24chasa.bg/Article/1566052

https://www.24chasa.bg/Article/301012

https://mogilino.wordpress.com/category/%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC/

Нямам представа що за психолог е този човек, но със сигурност е имал възможността и мотива да повлияе върху делото. По думи на защитата, някои от писмените показания на свидетелите са блокирани именно по негово искане. Христо Монов е с десетки интервюта и статии в големи български медии (24 часа, например).

Второто е – взети ли са предвид и адекватно всички доказателства? Отговорът е категорично не. Господин Ангелов вече потвърди, че записът от камерите на Министерство на здравеопазването е унищожен и никога не е разглеждан. Оправданието е – че никой не го е поискал, дискът е презаписан след 4 дни, после хардискът е изгорял при токов удар. Колко случайно може да бъде тук и връзката на МЗ с бащата Христо Монов?...Свидетели по делото – сред които и самият Антоан Захариев, променят версията си непосредствено в съда. Никой не им търси отговорност за това, макар да прилича на лъжесвидетелстване. Някои пък, въобще не са взети предвид. А тези някои, потвърждават именно версията на Полфрийман. Битият ром така и не е намерен. Експертизата за ножа на Джок, която не намира връзка с оръжието на убийството, не е взета предвид. В нея се посочва, че негови отпечатъци по ножа няма, както и че острието му е едностранно, а не двустранно както показват раните на Андрей Монов и Антоан Захариев. Кръв няма и по дрехите на Джок. Прокуратурата твърди, че е имало силен натиск в областта на раната. В публичното пространство се спекулира, че прободната рана е била в гърба. Официалната информация е, че е била странично, в гръдния кош. В крайна сметка, както адвокатите от Австралия твърдят в един от филмите за Джок, това са по-скоро косвени доказателства. Всеки друг съд би постановил „самозащита” или би оневинил Джок напълно. Но както прокурор Никова отбелязва – българският съд е малко по-различен от другите. Всеки да го тълкува както сметне за добре.

Третото е – погрешно ли е постановлението на съдия Калпакчиев за предсрочното освобождаване на Полфрийман? Юристите ще обяснят най-добре, но и според тях, законът е спазен. Прокуратурата е тази, която незаконно оспорва решенията на съда. Проблемът идва от личността на Калпакчиев. Пак стигаме до двете страни на барикадата. Калин Калпакчиев е в открит конфликт с главния прокурор, и е един от малкото, който си позволява да критикува номинацията на Иван Гешев за следващ главен прокурор. Не е тайна, че родната прокуратура не търпи различните мнения, както и че се опитва да се сдобие с колкото може, повече власт. Фигурата на наследника– Иван Гешев, не вещае никаква положителна промяна. Тук въпросът вече излиза извън пределите на политическите и идеологическите пристрастия, а само до записаното в Конституцията – че сме правова държава с ясно разделение на властите. Това обяснява защо протестите срещу предсрочното освобождаване на Полфрийман са партийно или лично ангажирани. Никой друг няма интерес от създаването на истерия, особено когато познава как работи правораздавателната ни система. Калпакчиев е критикуван за това, че имал връзки с БХК или че едва ли не, е взел предвид само тяхното становище по случая. Оказва се, че на едно НПО се вменява много повече власт от всички правосъдни органи взети заедно и се прокарва убеждението, че чужди капитали (американски) на практика, управляват цялата държава. Тази теза прилича на онази, размахвана от Христо Монов и от партии като Атака и ВМРО.

Публичното отразяване

Обърнете внимание на езика на прокурори и съдии към обвиняемия. Някой има ли спомен да е използван подобен език при знакови дела като това на Митьо Очите, на братя Галеви, на Баневи, на Стависки? Някой да ги е наричал с епитети, да се е позовавал на „пролятата българска кръв” или „българската майка”? В тази връзка, ето и този момент от случая „Полфрийман”: https://www.mediapool.bg/chlenat-na-vss-veronika-imova-ne-e-prosto-edna-balgarska-maika-news298612.html

Обърнете внимание и на множеството коментари и т.нар. статии в пресата от типа на ПИК, Блиц, ШОК и пр. Всички те разпространяват слухове, вероятно пълни измислици и ужасяващи епитети по адрес на Джок Полфрийман. Вече сме ставали свидетели на подобни кампании. Защо случаят да е по-различен? „24 часа” пък са интересен пример за очевидна пристрастност към случая, като първо се дава информация за казуса, даже се взимат интервюта от Белинда Хоукинс, от родителите на Джок, после се появяват Христо Монов и редакцията, които громят с гръм и трясък всяка тяхна дума. „Дневник” правят обратното. Останалите, просто преписват каквото им падне и безкритично разнасят непроверена и откровено абсурдна информация. (като например, че 13 см. от острието на ножа на Полфрийман били в сърцето на Андрей Монов откъм гърба, или че интелектуално Джок Полфрийман е много по-изостанал от Андрей Монов, защото няма образование и е искал да стане месар, Андрей Монов пък бил приет в 3 университета)

В момента, Джок Полфрийман е един заложник на политически и морално обърканата ни държава. Използват се процедурни хватки, за да бъде задържан насила зад решетките и да не се изпълни едно съдебно решение. Нямам спомен това да се е случвало в близкото минало. Става ли дума наистина за толкова опасен престъпник и какви доказателства имат главния прокурор или другите съдии от ВСС? Ако някой знае, нека ги посочи. Джок Полфрийман вече е излежал почти 12 години от присъдата си и неговото предсрочно освобождаване е по поправка в закона от същите управляващи, които днес роптаят срещу такава мярка. Каква точно е целта на тази шизофрения – само можем да гадаем. Дали са просто изборите за местна власт, дали атаката е изцяло срещу Калин Калпакчиев и Лозан Панов, дали срещу „либерализма”, дали Джок Полфрийман не е просто нарочен от Христо Монов и неговия кръг на влияние, дали защото става дума за чужденец...? Както вече споменах, Полфрийман е системно и целенасочено обругаван в българските медии. Представян като най-лошият престъпник в България, а в същото време се подхвърлят новините за основаването на неговото затворническо движение и номинацията му от БХК. Това също е стар трик, наричан още хибридна кампания. Всъщност, никой не е канил БХК в този спор. Ясно е, че се опитват да извлекат дивиденти. Но това по никакъв начин не трябва да засенчва направеното от Джок Полфрийман за правата на затворниците и изобщо неговият пример за непримирение и активност в затвора.

Всеки един българин е длъжен да се запита дали му харесва да живее в такава държава. Поне веднъж да проумее, че не е нужно да го изпита на гърба си, за да си отговори на въпроса. Престъпления се извършват ежедневно, ежеминутно, не само на улицата, но и зад затворени врати. Приемането на закони в нарушение с основните принципи на демокрацията са престъпления, които обаче няма кой да осъди. Отново ще се върна на фундаменталните разбирания за добро и зло. Ако версията на Джок Полфрийман и неговата защита е вярна, а по всичко личи, че най-вероятно е, то за пореден път ще се видим в кривото си огледало. Както вече чуваме от международни институции, както чуваме от чуждестранни адвокати, от правозащитни организации, че сме една изостанала от времето на комунизма страна по отношение на правораздаването. А и не само. Години наред, тук се култивира омразата, простотията, безкритичността, автоцензурата, страха, които нямат цвят. Те са достатъчно отровни, за да ги боядисваме в червено, синьо, жълто. Нашият фундамент за правилното и грешното е силно увреден. Няма как хората от партийната клика, от властта да разберат, че не са недосегаеми. Защото в момента са, има кой да им го позволява. Не познавам някой, който би се притичал на помощ на ром, особено изправяйки се срещу 13 души употребили алкохол. Но познавам поведението на такива групи от млади момчета и си давам ясна сметка и защо никой българин не би се изправил срещу тях. За нас е лудост, глупост, необмислена постъпка да го направиш. За Джок Полфрийман е правилното решение. Това е разликата в разбиранията и ценностната ни система, която разлика се е появила някъде между скоростната ни емиграция и мишкуването в крайния квартал и сигурната служба. Сега са избори. Мислете преди да изберете. Четете, но и мислете. Ами ако Джок Полфрийман наистина не е получил справедлив процес? Ами ако това се случва многократно с други подсъдими? Ами ако утре се случи с вас? Ще бъде ли Гешев радост тогава?




Гласувай:
2



1. mihala - Х,хе...
06.10.2019 11:31
Много дълго но дали си заслужава? Има ли още такива, които си вярват,че са бъдещето на страната и защо отвън търсят реализация на собствените си амбиции. Въпроси, на които е необходим капацитет познания. Липсват разузнавателните служби.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djindjer
Категория: Лични дневници
Прочетен: 34948
Постинги: 16
Коментари: 7
Гласове: 15
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031