Няколко неща за безжичния интернет (wi-fi):

1. „Безжичният интернет е безплатен”

Добрата стара поговорка, че „безплатен обяд няма”, с пълна сила важи и тук. За всичко се плаща на този свят, особено пък за интернет. Някой е платил, за да прокара инфраструктура, да пусне сигнал и/или да осигури достъп до мрежата. Често, този някой е общината с пари от данъкоплатците. Нали никой не си представя, че това са лични средства или пък са събрани целево?! Възможно е, но в нашата реалност, по-скоро е невероятно да се случи.

2. „Безжичният интернет е напълно защитен”

Няма такова нещо като пълна защита, когато говорим за виртуалното пространство. Още повече, когато говорим за свободна и лесно достъпна мрежа, която е невъзможно хем да осигури достъп на колкото се може повече хора, хем да ограничи достъпа на колкото се може повече хора. В днешно време, всеки потребител с познания над средното ниво по отношение на телекомуникациите, може да влезе във вашия компютър и данни, без дори да разберете. Като най-лесният начин е именно чрез wi-fi. Защото хората са лесно доверчиви, радват се на „безплатните неща”, забравят да изключат автоматичните си настройки за споделяне на файлове. Отделен е въпросът с вирусите, които най-успешно се разпространяват именно чрез мобилните устройства. http://technews.bg/article-68853.html

3. „Безжичният интернет е безопасен”

Ако оптичният интернет може да ви донесе главоболие метафорично, то безжичният може да го направи буквално. Малко хора обаче, си дават сметка за рисковете за здравето, особено щом си купят нов смартфон и бъдат благословени с откриването на „безплатен безжичен интернет”. Нека се поучим от чуждия опит: https://www.youtube.com/watch?v=KN7VetsCR2I ; https://www.youtube.com/watch?v=X_B9se5I59c ; https://www.youtube.com/watch?v=ICA19oKPi5I .

Като не забравяме, че най-уязвими са групите хора с определена чувствителност към подобни излъчвания и малките деца. Което не означава, че останалите не усещаме дискомфорт в близост до GSM антени или до подобен род излъчватели. Просто твърде често ги пренебрегваме „в името на прогреса”.

4. „Безжичният интернет е символ на прогреса”

Ако ще говорим за прогрес, то нека си зададем въпроса какъв е този прогрес, който ни прави повече зависими, отколкото независими. Свободата и сигурността са двете понятия, които все по-често се противопоставят в днешно време. И идат да ни покажат, че нещо не е наред. Да съдиш за хората по онова, което притежават по-скоро се движи по плоскостта на забраните и ограниченията – една напълно противоположна на демокрацията и общественото развитие догма. Твърде много „прогресивни изобретения” ни заляха през последните години. Без да се даде отговор на въпросите – защо развитието е в тази посока и защо се бързаше толкова с унищожението на старото. А колкото повече „напредваме”, толкова повече въпросите към науката биват заклеймявани като „вопли на изостанали и параноични хора”.

5. „Безжичният интернет ни прави по-свързани и по-мобилни”

Вероятно щеше да бъде така ако хората бяха толкова дисциплинирани, че успяваха да свършат поставените си задачи и напуснат виртуалното пространство, за да обърнат внимание и на реалния свят около тях. И то без да броим онези, които на практика живеят във виртуалното пространство – там работят, там изпълняват всичките си лични ангажименти, там комуникират, там се забавляват и така докато стане време за сън. Безспорно е по-лесно отвсякога да откриеш някого в днешно време. Но не и да се свържеш с него наистина.

6. „Без безжичен интернет ще бъде скучно”

Пак стигаме до зависимостта от технологиите. Преди смартфоните, бяха mp3 плейърите. Преди тях пък бяха обикновените телефони и уокмените. Изобщо, скуката винаги намира лек. С играчки под ръка е лесно, удобно, приятно. Стига тези играчки наистина да бъдат повече полезни, отколкото вредни.

А каква е алтернативата? В по-задълбоченото и рационално мислене. Никога не е излишно.