Няколко неща за новия заем:

1. „Заемът е безалтернативен”.

Когато нямаш разчет или криеш такъв на това как се е стигнало дотук, че в хазната да няма една стотинка, рискът да се повтори същият сценарии клони към 99,99%. Особено ако на високи и ниски етажи стоят едни и същи хора. Виновни – няма, отговорност – не е поел никой.

2. „Заемът ще съживи икономиката”.

Заемът ще съживи икономиката, ако има такава. И особено ако има една прозрачна и достъпна отчетна база, от която да тръгне. Държавните институции са изключително щедри при публичните харчове, но изключително пестеливи когато собствениците на тези средства поискат справка за ефективността на тези харчове.

3. „Няма нищо лошо да се теглят заеми”.

Разбира се, че заеми се теглят по цял свят. Разбира се, обаче, че тези пари се теглят при определени условия. Редица финансисти се изредиха да ни обясняват колко сме неграмотни и тъпи да теглим кредити, които не можем да изплащаме. Защо ли обаче нито един от тях не каза нещо за настоящия нов заем, който ще се взима на гърба на всички данъкоплатци. Заем се тегли, когато – най-просто казано - можеш да го обслужваш. Когато имаш гарантиран приход и когато искаш да (си) повишиш благосъстоянието/покупателната способност. Тоест, когато искаш да надградиш. Както е при еврофондовете обаче, България няма върху какво да надгражда. България иска да запълва пробойни, за които няма ни най-малка представа как да отстрани. Или поне така казва.

4. „С новия заем се гарантира стабилност през следващите 3 години”.

Интересно съвпадение, че тези 3 години са точно толкова, колкото е и мандата на настоящето правителство. По-важният въпрос винаги трябва да бъде – а какво правим после. Нали никой не си представя, че 16 милиарден (или дори и 9 милиарден) дълг ще се покрие за 3 години! Това е поредното доказателство, че няма нито база, нито дългосрочна визия. Действа се на момента, за да не оберем ние сега пешкира от лошите новини.

Най-общо казано, за каквото и да бъде похарчен новият заем, няма да има никакво значение. 80% от приходната част на националния бюджет идва от акцизи, данъци и мита. При изключително ниска събираемост и при изключително ниски данъчни и акцизни ставки. Дори една фалирала Гърция или пък една бивша соц-държава като Сърбия, имат приходи от собствени дружества. В България, частната собственост надхвърля 90%, а малкото останали държавни предприятия отдавна не носят приходи. Или поне не за държавата. Когато бъдат приватизирани и те, „експертите” ни ще кандисат за един мандат време. Избирателите – също. Любопитно ще бъде да се чуе после кой ще е поредният виновен, който „ни краде от бюджета”. На държавата у нас се гледа като на абстрактно понятие, което хем няма право да инвестира, хем е длъжно да плаща за всякави проекти без финансова и икономическа обосновка. Така че, никак не е чудно, че у нас нищо друго не върви, освен далаверата.