Този цитат е от анализа на българската народопсихология на многоуважавания Марко Семов, който е издал цели три тома по темата. Но като че ли, това твърдение ми направи най-силно впечатление. Смятам, че е абсолютно точно и сега ще ви представя няколко доказателства от нашата действителност.

1.       Българинът като цяло не се харесва и уважава

Както бях написала в предишният си пост „Анализ или само-анализ”, българинът открива в себе си всичко, което смята за лошо, за негативно, за неприемливо. Дали е точно така на практика е доста трудно да се разбере, тъй като външната среда влияе различно на различните хора. Приемайки това за абсолютна истина, той вижда в останалите самия себе си. Тоест, така както един баща или една майка прехвърлят до голяма степен емоциите си върху родители, деца, братя, сестри, братовчеди (върху най-близките), така българското Аз намира начин да ги прехвърли върху заобикалящите го най-често хора. Те изумително приличат на него, така че е напълно логично това да се отнася за всеки един аспект. Умът винаги успява да създаде собствена проекция на реалността, и така създава своя реалност. В случая, българинът приема реалността на заобикалящия го свят на няколко нива. Подчиненото Аз и доминантното Аз действат в различни посоки. И тъй като, в предния пост доказахме, че българите по-скоро спадаме към подчиненото Аз, то ние сме тези, които търсим добри модели. Търсим примери, практики отвън, които смятаме за наш идеал. Оттук:

2.       Българинът приема чуждия модел за правилен, за съвършен

Под чужд тук разбираме, не просто извън нашето Аз, а онзи Аз отвъд границите на България. По-конкретно това са страните от сърцето на Европа, Северна Америка и някои по-южни държави. Като всеки съвършен модел, и този се намира само в нашият ум. Действителността не може да бъде съвършена, но умът не разбира това. Филтрирането се извършва чрез изключване или чрез прехвърляне на проекции. Тоест, несъвършенствата се оправдават и оневиняват много бързо. А когато няма дефекти, моделът си остава съвършен. Българинът приема, че между държава и народ стои знак на равенство, или с други думи характера на хората изгражда една държава (от предния пост).  Следователно, щом държавата е съвършена, значи и нейните жители са такива. Те се раждат такива, защото още тогава имат ясни роля и място в своето общество. Коловозът е нещо хубаво, той не може да бъде изкривен. Затова, логично се появява още една черна точка в списъка на недостатъците на българското Аз, а и именно, че то не може да върви по коловози. Те го задушават! Отговорът всъщност е много прост – емоционалната нестабилност приема преградите за заплаха, дотогава докогато сама не прецени, че това е добре за нея.

3.       Българинът свързва всичко българско (тоест, направено от него) с провал

Разочарованието обикновенно води именно до това – загуба на доверие. Българинът смята, че се е провалил като човек и съответно смята, че и произведенията му са обречени на провал. Да, той много добре осъзнава кои са и се приравнява с останалите българи. Отново тръгва да търси добри модели. Този модел отново е отвъд границата. Не е тайна за никой, че продуктите както на интелектуалния, така и на ръчния труд са най-засегнати от навлязлата глобализация. Но защо чуждите продукти тук се гласуват с по-голямо доверие? Независимо от качеството, българинът на първо място се интересува от произхода на стоката, която иска да купи или на произведението, което иска да притежава. Ако тя е българска у него веднага се задейства механизма на съмнението. И тъй като доходите му са ограничени, предпочита да е сигурен и да избере чуждата стока, защото тя е с доказано качество според него. Тоест, другите, съвършените хора са я оценили с добра оценка, следователно стоката няма как да не е такава. Защо е така? Почти целият производствен пазар, колкото и малък да е той, се насочва към чужбина. Някои ще кажат – да, защото се печели повече. Всъщност, проблемът отново е чисто психологически. Производителите искат одобрението на някого отвън. Неслучайно повечето от тях изцяло се преорентират към чуждите пазари, защото там получават добра оценка за труда си. „Българското” обаче не означава само произведения, стоки или услуги. Включва всичко, до което той се е докоснал някога във времето. Неговото присъствие опорочава и най-съвършената система според българското съзнание. Това внушение, следва след себе си и вината. Но не каква да е, а обща вселенска вина. Българинът се смята за отговорен не само за своите несгоди и провали, а и за чуждите, защото някога някъде негов събрат се е намесил.

4.       Българинът приема чуждата култура по-добре от своята

Ако допреди десетина, може би петнайсет години, вървеше тенденцията на национализъм и патриотизъм, които дори достигаха до крайности, днес сме свидетели на обратния процес. Този процес винаги е действал, но не е имал ясен глас навън. В момента, постмодерната култура се изразява в американско и турско кино, немски и китайски стоки за бита, английска и американска кухня, про-западно изкуство. Някъде там на фона на всичко това, все още пробягват и българските, но толкова рядко, че почти не се забелязват. Може би и няма желание да бъдат забелязани. Оказва се, че чужденците високо оценят българските традиции в почти всички сфери. От срещите и разговорите, които съм имала с чужденци, особено от ранга на САЩ, Англия, Япония, Франция, Италия – всички те са единни по отношение на това, а именно, че когато за пръв път са дошли тук не са разбрали, че са в България. Никъде не са открили народни носии, не са чули народни песни (умишлено не казвам български песни, защото родните ни музиканти копират от отвън доста явно), не са намерили българска кухня. А тях точно това ги привлича. Били са разочаровани. Защо ли? Ами защото България не е само красива природа, има и какво друго да покаже на света. Както всяка държава, разбира се! Всяка страна има история, има традиции, фолклор, с които би трябвало да се гордее, независимо какви са. Българинът обаче не се гордее, или поне не достатъчно. Защото нека не забравяме, че англичанка е събрала диск с автентични български народни песни, а не българка. За щастие, има и изключения. По света и у нас живеят изключителни патриоти. Като за най-пресен пример се сещам за принцесата на Саксония Теофана, която се оказа с български произход. Тя всяка година обикаля по немските болници и буквално проси лекарска техника, столове, легла, лекарства и ги изпраща по българските болници (http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/saksonskata_princesa_tovari_s_motokar_dareniya_za_balgariya_-134723.html). Да, за всичко това има вина и отворения пазар, но нека не забравяме, че пазарът е отворен в цяла Европа, а такава липса на идентичност никъде няма. Съвършените чужденци са и патриоти.

5.       Различните възрастови групи в България се отнасят различно към българската култура

Тази разлика произтича най-вече от различните времена, в които едните и другите се развиват. Хората на преклонна възраст най-силно тачат българското и имат най-обективната оценка за случващото се наоколо. Те са свикнали да се интересуват от всичко, да зная от всичко по малко, да се справят без да имат нужда от помощ, без нови технологии, без квалифицирани познания, без много високи доходи. Те са най-борбени. Хората на средна възраст пък толкова са приели индустриалния напредък в живота си, че вече почти не могат без него. Все по-често разчитат на машините и смятат, че без тях не биха се справили. Всъщност, могат и без тях. Патриотизмът им се събужда, когато напуснат пределите на България или на национални празници, но поне още го има. Българската народна музика рядко напуска предпочитанията им. Най-явен пример за загърбване на националната идентичност са младежите от 13 до 19-20 годишна възраст. Техният модел е на пълно отричане на българщината. Тя е повече обект на присмех, отколкото на нещо стойностно. Причините са няколко. На първо място стои възпитанието на родителите им, което явно е вървяло в тази насока. На второ, е средата, в която се развиват. В нея цари разочарование, безсилие, агресия, липса на вербалност. На следващо място стои липсата на друго мнение, освен онова по медиите. Децата родени след 93-та година не познават или познават много бегло времената, когато нещата в България са били по-простички, по-обикновени. Нямало ги е лъскавите витрини, скъпите автомобили, новите машини. Затова те най-силно асоциират селото с нещо просто, елементарно, непотребно, мръсно, хаотично. А всъщност селото за българина е най-скъпият му спомен. Той е закърмен със селския начин на живот, защото неговите прародители са живели там и всички са били щастливи. Като тук бързам да напомня, че говорим за селото като административна единица, а не като категория хора. И така, както всичко българско излиза лошо, така и селото е символ на същото. Поредното доказателство, че българинът не харесва себе си.

Българските имена вече са демоде

Още един ярък пример за налагането на чуждата култура в бита е кръщаването на децата с типично не-български имена. Вече все по-често се срещат имена като Ванеса, Виктория, Бенджамин, Стивън. В момента се появяват и имена от така популярните турски сериали, което пък показва и как българинът продължава да е омагьосан от магията на телевизията като медия. Имената са продължение на намерилите вече място в българския език чужди думи. Предпочитаме да не им търсим аналог, точно заради тази потребност да изглеждаме като съвършените западни хора. Да говорим като тях, да се обличаме като тях, да се държим като тях. Европейски ли са тези ценности? Първо, грешно е нарицанието ценности, това са навици и никой няма право да ги налага. Второ, тук много често се смесват понятията Европа и Европейски съюз. България е една от най-древните държави в континента Европа и е неуместно да се казва, че тя няма европейски ценности. Това на практика няма как да стане. Макар и някои да се опитват да оправдаят това с т.нар. балкански манталитет (веднага отбелязвам, че манталитет също е дума с твърде свободна употреба), общата характеристика на хората, които живеят по тези земи в основата си е изтъкана от тези общоевропейски черти. Разбира се, не бива да се пренебрегват и откъде произлизат тези Балканци. Не всички са родени точно тук, където се намират. Всъщност, много малко от народите обитават абсолютно родните си земи. Но се очаква, че индивидът се приспособява към обкръжаващата го среда и се променя с течение на времето. Прост пример - детето може да се роди в една топла семейна среда, но ако остане само на улицата, то неминуемо придобива навиците на уличния живот. Само така може да оцелее.

Ударът върху българското Его е много голям. Основната градивна единица у него – семейството, е в дълбока криза. Както вече поясних, прародителите или вече са напуснали този свят или не биват чути, родителите са твърде заети, младежите се стремят към друга реалност и правят всичко възможно за да напуснат тази, но не и да я променят, а децата попиват от всичко това и само времето ще покаже резултата.

Не е случайна поговорката, че човек без минало е като дърво без корен. Българинът трябва да помни и уважава своето минало, защото само така ще може да гради сигурно бъдеще. Бъдеще не само в ума си. Където и да отиде той, колкото и да не иска, неговото Аз няма да се промени и той винаги ще си остане българин. За негово добро е да не отрича корените си и белезите на народността си. В противен случай, рискува да се разболее от болестта, наречена безродие. Всички тези процеси не са случайни. Те вече са се случили в съвършения на вид Западен модел. Сега виждаме резултатите, но твърде много бързаме да ги достигнем. Може би пък не трябва да ги достигаме. Всички хора си приличат и нека не изпадаме в заблуди, че ние българите сме друг по-особен вид хора. Нищо човешко не ни е чуждо, както се казва. И може би е крайно време да спрем да се опитваме да бъдем някой, който не сме и не бива да бъдем. Нужно е да бъдем себе си, за добро или за лошо. Според мен, по-скоро за добро. Всичко е в ума ни. Той контролира нас, а трябва ние да контролираме него. Контролирайки него, ще съумеем да контролираме и емоциите си и това ще бъде началото на една голяма промяна.

Всичко написано е лично от мен и не е в нарушение на ничии авторски права! Няма научна тежест и затова не е препоръчително да се приема за чиста истина! Истината за всеки е различна – бъдете различни и мислете ;-)