Киното е неотменна част от българската култура и то винаги намира място сред обществено значимите фактори. Фактът, че и до ден днешен телевизорът трудно напуска дома на българина говори достатъчно за неговата привързаност към това изкуство и към медията като цяло. След театъра и радиото, филмът се радва на широка публика още от ранните години на 30те години на миналия век. И българската публика не прави изключение.

Когато започва епопеята „Българско кино”, взимат участие най-видните български дейци – литератори, артисти, музиканти. Жанровете са най-често драматични, сценарият е по книга или разказ на наш известен писател, а актьорите се едни от най-добрите в театъра тогава. Всички помним големите български имена като Григор Вачков, Невена Коканова, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Андрей Баташов, Иван Балсамаджиев и все още живите сред нас Васил Михайлов, Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Стефан Данаилов, Никола Анастасов, Тодор Колев и още много други, които българина помни и обича. Първият български филм е комедията „Българан е галант” от далечната 1915 година. Режисьор е Васил Гендов, като той изпълнява и главната роля във филма. Гендов създава и още редица големи български филми като „Любовта е лудост” от 1917 година, „Бай Ганьо” от 1922 година, „Военни действия в мирно време” от същата година, „Бунтът на робите” от 1933 година и „Земята гори” от 1937 година. Искам да обърна специално внимание на „Бунтът на робите”, тъй като откъсите, които намираме днес макар и твърде оскъдни, подсказват, че филмът е един от златните български кинопродукции. За съжаление, дълго време търсих филма безуспешно. В онлайн филмотеката на Българската национална телевизия (bnf.bg), можете да разгледате снимки и кадри от всички български филми, които са излъчени. А самите филми може да откриете като торенти-знаете къде :-)

Хвърляйки общ поглед върху българското кино от 20-ти век, не може да не ни направи впечатление, че темите са основно исторически. Много силни и като изпълнение и като влияние са незабравимите исторически драми като „Време разделно”, „Боянският майстор”,”Цар Иван Шишман”, „Хан Аспарух”, „Сватбите на Йоан Асен”, „Търновската царица”, „Борис І” и още много други. Прокрадват се също и хумористичните сюжети, които жънат още по-големи успехи. Филми като „Любимец 13”, „Дами канят”, „Васко да Гама от село Рупча”, „Куче в чекмедже”, „Войната на таралежите”, „Оркестър без име”, „Тримата от запаса”, „С деца на море” никога не могат да бъдат забравени. Филмите по български романи пък винаги пълнят със сълзи очите на българския зрител, защото емоцията в тях до голяма степен е преживяна и в реалния живот на българина. Засегнати са болни теми като турско робство, тоталитаризъм,  въстания, малките лични драми на хората, които са живели през онези времена, техните стремежи, усещания, чувства. Трудно е да се каже кой е най-великият български филм, но със сигурност се открояват имена като „Козият рог”, който е награден с цели 7 награди по цял свят, сред които България, САЩ, Шри Ланка, Панама, Белгия и Португалия. Катя Паскалева и Антон Горчев в главните роли, Методи Андонов режисьор и сценарист Николай Хайтов са сътворили една неостаряваща легенда в българското кино. Един еталон за филмите в България, а и не само. Невероятната Мария Нейкова пък създава музиката, която и днес ни трогва дълбоко, когато чуем емблематичната песен „Вървят ли двама”. Следващото голямо име е „Осъдени души”, който е по едноименния роман на Димитър Димов от 1945 година. Песента, която носи спомена за филма най-силно е на великата Лили Иванова „Осъдени души”. Димитър Димов и Николай Хайтов неслучайно са едни от най-обичаните български автори, включително и на мен. Потапяйки се в техните произведения, можеш да попаднеш в един съвсем друг свят и да излезеш съвсем нов човек от там. Не се описват с думи, просто се усещат. Но се подгответе психически, защото ви гарантирам, че никога няма да ги забравите. Има и още, разбира се, разтърсващи български филми по сценарии на български писатели като „Вчера”, по едноименния роман на Владо Даверов, „Шибил” по разказа на най-добрия (за мен) български разказвач Йордан Йовков, „Крадецът на праскови” по разказа на Емилян Станев, „Тютюн” по едноименния роман на големия Димитър Талев, „Отклонение” по едноименния роман на най-добрата (за мен) българска писателка Блага Димитрова, „Мъжки времена” по разказа „Дервишово семе” на Николай Хайтов, „Под игото”, по едноименния роман на вечния Иван Вазов  и още редица други познати заглавия. Ако сте пропуснали да видите някои от тези филми, вече имате възможност да го направите съвсем безплатно в сайтовете за свободен обмен на видео файлове. Идва ред и на сериините игрални филми. Изключително успешни се оказват „Капитан Петко войвода” и „На всеки километър”, който според последните проучвания е най-гледаният български сериал. Не по-малко тачени и гледани обаче са и:  „Мера според мера”, който има адаптация и като игрален филм. Излъчен е за пръв път през 1988 година, а една от главните роли се изпълняват от великия български актьор Григор Вачков. Във филма се разказва за Илинденско-Преображенското въстание от 1903г., използвани са реални герои като Апостол Войвода, Яне Сандански, Гоце Делчев, Пейо Яворов и други. В сериала, сюжета е малко по-различен, но основата е запазена. Филмът „Под игото”също има свой сериен вариант. В главните роли са Андрей Слабаков, Елена Маркова, Георги Парцалев, Георги Калоянчев и други. „Войната на таралежите” ще си остане един от най-гледаните детски сериали изобщо в България (всъщност, той се оказва вторият най-гледан сериал в България). След успеха на филма, последвалите го пет едночасови епизода са не по-малко харесани от българската публика. Главните роли в сериала са поверени на Вълчо Камарашев, Димитър Ганев, Павел Попандов, Цветана Манева и други. И филмът, и сериалът, са по детския роман на братя Мормареви. Зад този псевдоним, се крият имената на Марко Стойчев и Мориц Йомтов, които са сценаристи на незабравими детски филми с подобна тематика като „Таралежите се раждат без бодли”, „С деца на море”,„Сиромашко лято”, „Изпити по никое време”,„Васко да Гама от село Рупча”, както и на „13-тата годеница на принца”, с гениалния Георги Парцалев. „Записки по българските въстания” е може би най-силният български исторически сериен филм. Той е екранизиран вариант на книгата на Захари Стоянов. Главните роли са поверени на Радко Дишлиев, в ролята на Георги Бенковски, Антоний Генов в ролята на Панайот Волов, Стоян Стоев в ролята на Захари Стоянов, Георги Мамалев в ролята на Стефан Стамболов и други. „Хайка за вълци” е създаден 2000г., по едноименния роман на Ивайло Петров. В него се проследяват съдбите на различни хора и следите от комунизма върху живота им.